ЗОНАТА НА КОМФОРТ ни държи в доста предсказуемo пространство. Правим това, което винаги сме правили и като цяло живеем в миналото. Не се движим напред. Повтаряме действия, които някога са били да речем неясни и рискови, защото не сме знаели докъде ще ни доведат, но които оттогава са се превърнали в рутина. Ру-ти-на. В лошия смисъл. От онази, от която ти се приспива. 
И така, за човек, който се стреми към израстване, ЗОНАТА НА КОМФОРТ е временно място, на което ще си почине за малко, „ще зареди“, преди новата атака към върха.
Защото… продължителния комфорт УБИВА идеи, възможности, действия и изобщо растеж. Постоянният комфорт ни оставя в онази точка, в която сме спрели, още когато сме го достигнали този комфорт. Седим си и си остаряваме в него, без да растем.
А РАСТЕЖЪТ ИЗИСКВА ДИСКОМФОРТ
Да мислим за мозъка си като за мускул, който без упражнения по естествен начин отслабва с времето, (както съветва проф. Татяна Черниговская)
И така, ако не създаваме съзнателно нови предизвикателства, винаги ще правим това, което е по-удобно и лесно за нас в момента, но ще отслабим силите си, мисълта си и ще се ограничим в живеенето.
ЗОНА НА КОМФОРТ
На какви страдания трябва да сме готови, за да излезем от нея?
Въпреки, че масово се говори по темата, малко от хората разбират как реално да излязат от нея или с какви трудности се очаква да се сблъскат. Срещат се често вещи гурута в маркетинга, които екзалтирано говорят колко е просто действието, просто е – ставай и тръгвай! 
На думи всичко изглежда просто – напуснах зоната си на комфорт -> веднага влязох в зоната си на растеж. 
Хайде, де!
Наистина ли е така?
В реалната практика, за да стигнем успешно до ЗОНАТА НА РАСТЕЖ, трябва да преминем през
ЗОНАТА НА СТРАХА и
ЗОНАТА НА ОБУЧЕНИЕ,
а те не са толкова прости и лесни, колкото изглежда на пръв поглед и колкото ни обещават някои обучители.
Дори ще подчертая – ако не знаем какво и как да правим в зоните на страха и ученето, почти гарантирано е, че ще се провалим!
Защо? Защото тези зони са трудни за преодоляване както физически, така и психологически!
И ако не разберем и подценим този факт, много бързо ще се разочароваме и ще искаме да се върнем обратно в зоната си на комфорт…
Важно е да разберем, да осъзнаем, че:
Няма да можем да получим всички предимства на зоната на растеж, без страдания, без усилия, без загуба на време и нерви, без критики и грешки!
Това е просто невъзможно и трябва да сме подготвени.
Няма начин да избегнем тези неприятности, но можем да избегнем глупавите грешки без никакви проблеми!
За съжаление, сега има толкова много информация, че не е ясно на какво и на кого да вярваме – кое е наистина важно, върху какво трябва да се съсредоточим, за да не пилеем твърде много време, енергия и пари…, да не се обезверим и да не се върнем бързо към комфортната си зона. Завинаги.
Моят опит следва подход за справяне, в който първоначално насочвам вниманието си само в едно определено „нещо“ – колкото по-добър е фокусът и съм концентрирана в една област, една задача, един въпрос, толкова по-добър и по-бърз е реалният краен резултат.
Съществуваща опасност: Понякога, когато сме изправени пред трудна, голяма задача – отлагаме, тогава страхът ни провокира. Затова е необходимо да раздробим тази задача на по-малки части, и да се справяме част по част.
Но не и да се отказваме.
Подсказка.
Трябва да преодолеем зоната на страха и ученето възможно най-бързо, за да стигнем до зоната на растеж и до първите резултати.
1. Как по-бързо да преодолеем зоната на страха – разширяваме разбирането си за света и не сме склонни към НЕГАТИВИЗЪМ
( аз съм оптимист, моята формула е РЕАЛИЗЪМ + ВЯРА+НАДЕЖДА = ОПТИМИЗЪМ, тествайте я за себе си)
2. Научаваме се да преработваме страха чрез
*десенсибилизация.
Научаваме се да работим със страха, да се издигаме над страха – и проблемът с излизането отвъд границите на нашата зона на комфорт ще престане да съществува.
Още е важно да привикнем към разумно напрежение: да правим това, което е необичайно, което е непознато, ново и следователно е заплаха за нас, или това, което не искаме, но от което имаме нужда. Да участваме в собствен експеримент. Да сме в игра по наш сценарии. Да разберем своята ценност, да се провокираме, да тестваме границите си.
3. Как по-бързо да преодоляваме зоната на учене – научаваме само това, което е необходимо, това, което е важно по нашата основна тема. Важно е също да се научим да се доверяваме на стойностни източници, да не добиваме планини от боклук информация, тъй като сега всеки провежда всякакви обучения и курсове и човек лесно може да бъде заблуден с трикове. Така отново може да изгуби време, енергия и пари без смисъл. 
* Десенсибилизацията е техника за намаляване на тревожността (страховете) от плашещи обекти или ситуации.
Животът не трябва да се чувства като скучна книга…, той трябва да се чувства като приключение. 
април, 2023г.